На петстотин светлинни години от нас ни приветства планета, само с 10% по-голяма от Земята.
Тя е разположена именно там, където е възможно съществуването на вода в течно състояние. И такива планети във въпросната система може да са няколко…
Няма да броим нашите разкази за открития на земеподобни планети в зоната на обитаемост.
Почти всички тези тела – включително поради ограничените технически възможности на космическия телескоп „Кеплер“ и наземните инструменти – са много по-големи от Земята, което карало учените да се оправдават: тъй като не ни е известно какви именно условия царят на планетите, по-тежки от нашата, но много по-леки от газовите гиганти, все още не можем със сигурност да кажем, че тамошните условия са подходящи за живот от земен тип.
И в това има резон. Такива планети, „суперземи“, в Слънчевата система няма и скоро няма да разберем състава на техните атмосфери. А те може да са покрити с океани с огромни дълбочини, без да имат континенти, нито дори острови.
Ясно е, че ако в такива условия има живот, то неговото изучаване в обозрима перспектива е слабореално. Но всички планети, които сме откривали досега в зоната на обитаемост, поне с 40% превъзхождат нашето синьо кълбо по размери, което и създавало въпросната „проклета неопределеност“.
В този смисъл новото изследване на екип астрономи начело с Елиза Кинтана от Института SETI е изключително важно: учените най-сетне са открили в обитаема зона планета, изключително близка по размери до Земята!
Това е Кеплер-186f, който отстои на 500 светлинни години от нас. Както се вижда от неговото название, това е петата планета в системата на червеното джудже Кеплер-186.
За джудже това светило е сравнително ярко и горещо – спектралният клас М1 помества звездата във „висшата лига“ на червените джуджета. И все пак нейната зона на обитаемост, разбира се, е по-тясна от тази на Слънцето – поради по-малката светимост. Макар планетата Кеплер-186f да е разположена само на 0,36 астрономически единици от своята звезда, тя получава само 32% от лъчението, което попада на Земята.
Почакайте, ще каже читателят, но това е почти толкова, колкото има изключително суровият Марс! За каква обитаемост може да става въпрос?!
Става дума за това, че планетата в далечната звездна система не е много по-малка и лека от Земята като споменатия Марс, а напротив, тя е 1,1 пъти по-голяма, а по маса по-скоро ни превъзхожда. Ако нейният състав повтаря земния, тоест планетата се състои от силикати и желязо, то масата ѝ е 1,44 пъти по-голяма, което дава надежда за наличието на плътна атмосфера и хидросфера.
Съществуването на мощна газова обвивка ще помогне на далечния свят да не изстива както четвъртата слънчева планета. Изследователите подчертават, че за да има средна температура на повърхността, по-висока от 273 К, планетата има нужда от 0,5 до 5 земни нива въглероден диоксид (цифрата зависи от количеството азот в тамошната атмосфера). В същото време гравитацията на Кеплер-186f не е достатъчна, за да създаде и задържи дебела обвивка от леки газове, която би могла да направи планетата неземеподобна.
Впрочем не може да не отбележим, че дори такава температура не е задължителна за обитаемост – при атмосфера, няколко пъти по-плътна от земната, температурата на замръзване на водата може съществено да се понижи и тогава океаните на Кеплер-186f няма да замръзнат и под точката от 273 К.
В екипа на Елиза Кинтана смятат, че става дума за планета в обитаемата зона, макар и във външната ѝ част. Освен това, за разлика от много други тела в обитаемата зона около червени джуджета, Кеплер-186f лежи достатъчно далече от звездата, за да избягва приливно захващане – ситуация, в която планетата през цялото време е обърната с едната си страна към светилото. Тоест там, както и на Земята, денят периодично се сменя от нощта по цялата планета, което според редица астрономи също има значение за обитаемостта.
Разбира се, след моделиране на устойчивостта на наблюдаваната планетна система авторите стигнали до извода за възможно съществуване на още нерегистрирани планети между четвъртата (Кеплер-186e) и петата (Кеплер-186f).
Като се отчита, че всичките пет тела от системата са близки по размери до Земята, във вътрешната част на обитаемата зона на Кеплер-186 може да се намира небесно тяло с течни океани.
