Понякога усещам те неволно,
преди да влезеш тихо, като лъх,
а въздухът трепти, сърцето болно
за теб ще бие, до последен дъх.

И някой ден усмивката ти нежна,
ще ме докосне, леко и потайно,
от теб дарена, моя ненагледна
и свидна орис, цветна и омайна.

Защото появи се като сън,
животът ми изпълни с пъстрота,
а всяко утро нежният ти звън,
припомня ми какво е любовта.

Защото с теб е сладък всеки миг,
и всеки ден е радост за душата,
отпивам с жадни глътки твоя лик
и чакам, да отвориш пак вратата,

на ситни стъпки да вървиш към мен,
в очакване очите просълзяват,
подмина ме отново този ден,
и утре пак, животът продължава.

Ей! - ама наистина ще се поболееш... От лю/ли/бов... Е - болей си. Хууубаво!...

За мен вече е късно, спасявай себе си :)
Радвам се да те видя отново тук :)
Поздрави!