В този свят полудял, тъй ненужен,
всяка странност превръща се в мода,
а животът тече си, безвкусен,
сякаш връща си времето хода.

Из тълпата човеци на пръсти
се броят, като вид поизчезнал,
а децата, с очите невръстни,
гледат плахо и с крехка надежда.

Гледат нас, озверялото стадо,
настървено към свойте събратя,
разделено на старо и младо,
на покорни, ненужни, възхваля

всяка глупава сладка заблуда,
що се носи в мъглата блажено,
с фанатизъм, дори чрез принуда,
се налагат лъжи като ценност.

Полуголи и клети диваци,
бяхме хора, макар и първични,
днес е пълна земята с глупаци,
неспособни да бъдат различни.

А часовникът бавно тиктака,
безучастен на цирка свидетел,
гледа седнала кротко съдбата,
и ровичка из купчина пепел.