Снимка: ПИК

Кап.Константин Динков /Льони/ живее в Свищов. Повече от 14 години той плава по Дунав, дълго време работи и като капитан на пилотен кораб на пристнището. В откровена изповед до вестник „Ретро” той разкри една своя дълго пазена тайна – срещата му с извънземни. Капитанът предполага, че мнозина няма да повярват на разказа му. Но се закле, че не търси сензация, а казва чистата истина. Ето я:

Беше много ранна юнска утрин. Имах навика сутрин да изкачвам високия хълм Калето, надвиснал над река Дунав. Обичах да сядам до останките от дебелите стени на крепостта и така да посрещам изгрева на слънцето. В този ден бях подранил, усещах необяснима нервност. Както обикновено седях до студената крепостна стена и си мислех какво трябва да свърша до вечерта. Свищов още спеше. Макар, че летните нощи са светли, тази беше тъмна и от изток се задаваха тежки черни облаци.

Явно щеше да вали. Както си седях улисан в мисли забелязах, че изведнъж целият град светна. Такава силна светлина никога не бях виждал. А на небосклона се забелязваха две ярки небесни тела. Те се движеха и колкото повече наближаваха хълма, ставаха по- големи. С очите си видях, как едното продължи да лети на юг, а другото – някакво невероятно летателно чудо, кацна на малката площадка на високия хълм.

По моя преценка то беше високо почти 10 метра и може би 3-4 м. широко. Имаше две неголеми крила, залепени плътно към корпуса си. Тъмнината не ми позволи да видя повече подробности, но това огромно чудовище стоеше изправено отвесно. Един люк се отвори, нещо светна и от там се показаха два силуета – единият може би беше висок 2 метра, а другият – с една глава по-висок. Стоях и гледах онемял. В първия момент не можах да разбера какво става. Как това чудо се е озовало тук, като не чух никакъв шум на двигатели. Сърцето ми биеше толкова силно, имах чувството, че ще изхвръкне от мен. Настръхвам и сега, когато пиша тези редове.

Двамата извънземни леко слязоха. Те като че ли не вървяха, а летяха. Приближиха се и към мен. Скриха се зад по-малката крепостна стена. Не се бавиха дълго, може би минути или секунди, които ми се сториха цял час. Обърнаха се и се запътиха към летателното чудо. Не мърдах, целият треперех. Разбрах ,че са ме видели, макар и от разстояние. Но никой не пристъпи към мене. Както слязоха с лека походка, така и се качиха на летателния апарат. Люкът се затвори. Изпускайки същата силна светлина, той за няколко секунди изчезна на юг. Забелязах ,че след това много прозорци в града светнаха, но после изгаснаха. Явно никой не е подозирал, че сме били посетени от извънземни.

А аз останах още почти час в очакване да изгрее слънцето.Страхът не ме напускаше, зъбите ми тракаха като на скелет. Не можех да дойда на себе си. Приближаващата буря, светкавиците и гръмотевиците се укротиха. Светлината от изток леко пробиваше нощтната тъмнина и първите слънчеви лъчи се плъзнаха по водите на Дунав. Осъзнах се ,макар и бавно. Когато седнах до стената беше 3,00 часа, а станах в 7,00 часа. Отидох на мястото, на което се приземиха нашите гости.

Следи не видях – имаше само няколко отместени камъка. След тази случка притежавам невероятно сила, каквато никога не съм имал. Предвиждам събития, зареден съм с необичайна енергия, която ми дава сили. Завършвам с думите – аз съм човек с напълно здрава психика, умът ми е бистър и пъргав. Може да си навлека подигравки, но право на всеки е да мисли, каквото си иска.