Един теософ, защитавайки теософската си доктрина, казваше: «Няма религия по-висока от истината. Това е нашият основен теософски догмат. Затова всички религии са ценни, понеже всички те търсят истината». Колкото и привлекателно да е това твърдение, то отвътре е фалшиво. Защо? Защото, ако всички религии търсят истината, а говорят за нея по различен начин, можем ли да ги считаме за равноценни? Това е все едно на стената да висят подредени много часовници и да показват разлчно време, а ние да твърдим: че, понеже всички те са направени да показват точното време, затова показанията на всичките часовници са равноценни. А всъщност, само един показва правилното врме, а останалите – неправилно, а може и всичките да показват неправилно. Във всеки случай, истината е една, и показвайки различно време, не може всички те да показват истината.

Същото може да се каже и за религията. Разбира се, религията е висшата духовна точка за човека, затова и вярващият християнин никога няма да вземе да се смее над чужда религия, каквато и да е тя. Но това е едно. А от друга страна, ако това теософско твърдение е фалшиво, то външно наистина изглежда доста привлекателно.

И ето, авторът на тази книга, теософът, казва: «На нас ни се удаде да обединим представителите на почти всичките религии, и в частност, почти всичките христиански вероисповедания, с исключение на упоритото Православие. То никак не иска да приеме тази гледна точка, а казва, че не търси истината, защото я притежавало в пълнота, и няма какво да търси. И затова може да предложи истината на всеки желаещ, на всеки, който я търси, и на когото душата му более за нея. А Православието няма какво да търси, то е религията, която съдържа в себе си богооткровената истина. И понеже истината е една, то, следователно, с никоя друга религия Православието не желае да се обединява».

Напълно верно. В Православието това е и ценното, че то изповядва богооткровената истина, която не са я изобретили хора, в размишленията си за Бога и вярата, а я е донесъл от небето на земята Господ Иисус Христос, въплътилият се Син Божий, Божият разум, Божията сила, Божията премъдрост. С това и се обяснява вечността, устойчивостта и постоянството, на верната на себе си наша православна религия, на нашата православна вяра, и на истинското християнство. Господ Иисус Христос казал на Своите апостоли: «Всичко, което чух от Отца Ми, всичко казах». Ето защо апостол Петър, на времето е казвал: «Всичко потребно за живота и благочестието ни е дадено от Господа». С тези думи Спасителят не противоречи, на другите Свои думи, казани на Тайната Вечера, когато е казал: «Много еще имам да ви кажа, но не можете да го понесете сега». Не става дума, че не им е била казана пълната истина, а само, че те не биха могли напълно да я възприемат. «А когато дойде Духът-Утешител, Той ще ви напомни, всичко което съм ви казвал, и ще озари вашия ум, така че да разберете истината, и да я възприемете в цялата й пълнота». Църквата винаги и учи, че пълнотата на истината, пълнотата на виденията, принадлежи именно на цялата Вселенска Църква, а не на който и да е отделен човек. Следователно, съдържанието на нашата вяра вече ни е дадено, сформулирано е на Вселенските Събори и е концентрирано в изчерпателния Символ на вярата. По нататък Църквата казва, че вярата ни се разкрива в цялата си дълбочина, в историята на Църквата, в светоотеческите съчинения, и се усвоява като спасителна истина от всяка човешка душа, в подвига на живота, в изучаването й, в благоговейното възприемане на това, което Църквата предлага, като богооткровена истина. И нищо друго, напълно ново, не трябва да се добавя.

 

Нашата Православна Църква стои твърдо зад всичко това. Основите на това рабиране, още навремето, предохранително ни е посочил апостол Павел, който писал на галатийските християни: «Ако, не ние, но и ангел от небето ви благовести, не това, което вече сте приели (нещо съвсем ново), анатема да бъде». Затова, ако пред нас, по новому се разкрива истината, то, за да приеме такова разяснение, христианинът е дължен, преди всичко, да се грижи за пълното съответствие с истината, която вече я има в нашата Православна Църква. То не може да е някака нововъведение, а само извод от това, което Църквата предлага, като раскритие на това, което вече ни е дадено. И ето в това, повтарям, е постоянството, верността, силата и стойкостта на нашето Православие...

 

 

Извадка

 

Превод, Григор Симов, от:

logoslovo.ru/forum/all_419/topic_4432/

.......................................

 

 

И... една Херувимска песен

"На Трисвятата Троица песен пеем“

На гръцки език, в ортодоксален стил, ангелско изпълнение: 

logoslovo.ru/forum/all_401/topic_4604/ 

или

logoslovo.ru/forum/all/topic_1196